Ясен Тодоров: Пазарът на наркотици силно се е разраснал
Следвайте " Гласове " в
Престъпници ни нападат от вътрешната страна, хакери - извън. Така малко може да се опише ситуацията, в която живее през последната година така и така интонации от пандемията и инфлацията българин. Резкият скок на битова престъпност и възраждането на остарели групировки, надали е инцидентно. Бандити всеобщо вербуват служители на реда, на улиците беснеят дрогирани водачи. Върху кого лежи отговорността за вихрещата се престъпност и какъв е методът да бъде овладяна? Отговори на тези въпроси търсим от зам.-директора Националната следствена работа Ясен Тодоров.
- Г-н Тодоров, в събота хакери нападнаха уеб страниците на Президентството и няколко институции. Докъде стигна следствието?
- По случая работи новосъздаденият отдел „ Киберпрестъпления “ към Националната следствена работа. След привършване на следствието ще бъде известена обществеността за резултатите от него. Сега не мога да кажа нищо съответно.
- Какво става в България - престъпността се вихри, както от дълго време не бяхме виждали?
- Още преди година и половина при ваши сътрудници в електронни медии предупреждавах, че непрестанните офанзиви от страна на управлението на Министерство на вътрешните работи към прокуратурата ще доведат единствено и само до взрив на престъпността. Като прибавим към това и некоректното отношение към изявени експерти вътре в системата на Министерство на вътрешните работи, и то по политически аргументи, може да разберем за какво мотивацията за работа измежду чиновниците на вътрешното ведомство внезапно е спаднала. Съвсем съзнателно управителни фрагменти от Столична дирекция на вътрешните работи бяха унижавани, като бяха изпращани на турската граница в горите на Странджа. Както виждаме, това нито усъвършенства криминогенната конюнктура в столицата, нито пресече мигрантския поток от югоизток.
- Може би следствието и прокуратурата не вършат задоволително?
- На българските жители би трябвало да е ясно какъв е механизмът за битка с престъпността и коя институция каква роля има в нея. Разкриването и предварителната защита на престъпността са главно обвързване на Министерство на вътрешните работи. Прокуратурата и следствието се включват на идващ стадий и работят с материала, който им е подаден от Министерство на вътрешните работи. За страдание през последната година и половина управлението на Министерство на вътрешните работи генерираше само кавги и използваше ресурсите на ведомството за кавга с политически съперници. А някои следствия несъмнено бяха саботирани. Като образец мога да дам отдръпването на проверяващите служители на реда от работата им по делата, следени от профилираната прокуратура.
- Как работи Националната следствена работа с Министерство на вътрешните работи?
- Аз от близо 30 години работя със чиновници на Министерство на вътрешните работи и декларирам, че с множеството от тях следователите нямат професионални и личностни несъгласия и координацията сред нас като цяло е доста добра. Проблемът в връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата идва от политическото управление на вътрешното ведомство, което непрестанно и по всевъзможни мотиви се пробва да нападна държавното обвиняване, а това, за жалост, е от изгода единствено за престъпността. Следователите и прокурорите са наясно, че без помощта на Министерство на вътрешните работи и ДАНС тяхната работа изначално е обречена на крах. Поради това не може да се приказва за „ война “ сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, тъй като за нея са нужни две воюващи страни, а прокуратурата и следствието не са такива. Ръката за положително съдействие от наша страна е подадена към изпълнителната власт, в частност към Министерство на вътрешните работи, и единствено от тях зависи дали ще я одобряват.
- Повлия ли закриването на спецправосъдието върху взрива на тежки закононарушения, каквито виждаме през последните месеци?
- Според мен закриването на профилираното правораздаване беше голяма неточност. В кратковременен проект това най-вероятно ще докара до неуспех по доста от делата в правосъдна фаза и по досъдебните производства, което ще помогне на не един и двама причинители на закононарушения да избегнат наказателната отговорност. В по-дългосрочен проект следствията ще са още по-пагубни, тъй като към този момент няма да има централизирани прокурорски и правосъдни структури, профилирани в битката против проведената престъпност, тероризма и корупцията. Вероятно ще станем очевидци на възраждаща се проведена престъпност в обособени райони на страната, против която страната няма да може да даде съответен и първокласен отпор. Закриването на профилираното правораздаване ще окаже и извънредно демотивиращо влияние върху всички магистрати, които за в бъдеще ще би трябвало да се занимават с този жанр закононарушения.
- На кого пречеше спецправосъдието? Ако - на мафията, значи ли това, че тя победи?
- За огромно страдание изводът е тъкмо подобен. Когато в правната комисия на Народното събрание, се обсъждаше законопроектът за закриване на спецправосъдието, всички настоящи магистрати се опитваха да убедят народните представители, че този законодателен акт ще е доста неверен и ще от изгода единствено на проведената престъпност. Отговорът обаче на националните избраници от ръководещото болшинство беше, че те са взели политическо решение и никакви причини не са в положение да го трансформират. Беше изказана и неуместната теза, че в България няма проведена престъпност и заради това няма потребност и от спецправосъдие. По този мотив аз в няколко телевизионни студия молих гласуването на този законопроект да бъде поименно, с цел да може след време българското общество да търси персонално отговорност на тези, които с гласа си поддържаха взрива на престъпността, на който ставаме очевидци сега.
- Всеки ден дрогирани водачи провокират тежки произшествия. Защо никой не търси от кое място те купуват опиатите?
- Това е извънредно обоснован въпрос, който в последно време доста обсъждаме с сътрудници адвокати. По данни на Министерство на вътрешните работи, изнесени в общественото пространство, всеки трети лидер в столицата кара след приложимост на опиати, което значи, че пазарът на тези неразрешени вещества мощно се е увеличен. Както споделих нагоре, предварителната защита и разкриването на престъпността са от изключителната подготвеност на органите на Министерство на вътрешните работи. Явно оперативната активност в региона на битката с разпространяването на опиати сега не е на нужното равнище, с цел да виждаме това, което се случва освен в столицата, а и в цялата страна.
- Излезе информация, че Георги Семерджиев, който умъртви две млади дами на пътя, е предпазен очевидец. Това беше опровергано, само че за какво хората считат, че предпазените очевидци са недосегаеми и могат безнаказано да правят закононарушения?
- Възможно е Семерджиев да е бил очевидец по някое наказателно произвеждане, само че не мисля, че е имал статут на предпазен очевидец. В България няма категория лица, които да се употребяват с безспорен наказателно-правен имунитет, т.е. - в никакъв случай да не дават отговор за вероятно осъществени от тях закононарушения. Както стана ясно от решение на Конституционния съд, няма спънка да се води наказателно произвеждане против основния прокурор. Няма спънка да се водят наказателни производства и против народни представители при съблюдаване на изискванията и процедурите, планувани в закона.
- Трябват ли промени в законодателството за закононарушения на пътя и какви? Завишаването на плануваните санкции би ли постигнало предпазен резултат?
- Моето персонално мнение е, че завишаването на типа или размера на наказването нямат подобен предпазен и възпиращ резултат, какъвто поражда знанието и убедеността у хората, че всяко осъществено нарушаване или закононарушение ще бъде осъдено. След съдбовния случай на бул. „ Черни връх “ аз персонално открих един законодателен пропуск в нормата на член 343 алинея 3 от Наказателния кодекс (НК) и съм направил предложение до една от парламентарните групи в 47-ото Народно заседание, в случай че е съгласна с мен, да започва съответната процедура за изменение и допълнение на този текст от закона, с която да се разшири приложното поле на единия от квалифициращите признаци на състава на закононарушението по член 343 алинея 3 от Наказателен кодекс. Такъв законопроект беше импортиран навреме в 47-ото Народно събрание (още на 11 юли т. г.). Запознах с него и народни представители от ръководещото болшинство, само че за жалост управлението на правната комисия не направи нищо, с цел да бъде придвижен законопроектът по-бързо и той не можа да стане закон. По същия метод повече от две години отлежават в Народното събрание предложенията на основния прокурор, свързани с закононарушенията по превоза.
- Къде стои България по правосъдие в Европа? Къде сме по корупция спрямо другите европейски страни?
- Едва ли има точни и справедливи индикатори, по които да бъде направена такава параленост. Със сигурност административното ни правосъдие е на едно от челните места в Европа, в случай че не е и на първо. Трайна е и наклонността през последните години процентът неоправдателни решения по импортирани от прокуратурата в съда актове да надминава 95%, което приказва за високото качество на прокурорската работа. Корупцията, както прочее и престъпността, са обществени феномени, които в никакъв случай не могат да бъдат изкоренени напълно. Стремежът на всяка страна обаче би трябвало е да сведе и двете феномени до най-малко.
- Как решихте да станете следовател и не съжалявате ли в този момент?
- Като всяко малко момче от моето потомство и аз се увличах от престъпни филми и от футбол. След завършването на междинното ми обучение бях колеблив точно в тази тенденция - дали да аплайвам „ спортна публицистика “ или „ право “. В последна сметка взех по-прагматичното решение и след това се насочих към следователската специалност, за което ни минимум не скърбя. Започнах професионалния си път към средата на 90-те години на предишния век, тъкмо при започване на така наречен „ либерален преход “, когато престъпността беше в разгара си. Тогава в тогавашната Втора районна следствена работа в София имах удоволствието да работя с сътрудници, с които бяхме като едно семейство. Някои от тях още са следователи, други станаха съдии, прокурори, юристи, само че всички те се употребяват с висок престиж и имат доста добра професионална известност. А аз в това време реализирах и другата си детска фантазия, като преди няколко години приключих магистратура по „ спортна публицистика “ в Софийския университет, въпреки че надали в миналото ще практикувам тази специалност.
- Кой е най-интересният случай, с който сте се сблъсквали?
- За близо 30 години професионален стаж съм се сблъсквал с безчет човешки ориси. Трудно ми е да отлича съответно някой случай, само че може би би трябвало да загатна един. Ако помните, в навечерието на 2018 година в Нови Искър беше осъществено шесторно ликвидиране. Убиецът се споделяше Росен Ангелов. Няколко дни по-късно на служебния ми телефон се обади жена, която незабавно разпознах по присъщия глас, въпреки че несъмнено не я бях чувал близо 20 години. Тя беше жертва на обезчестяване от страна на същия Росен Ангелов през далечната 1997 година Тогава аз водех следствието, което приключи със седемгодишна неоправдателна присъда за него. След близо 21 години тази жена ми се обади, с цел да ми благодари, че съм избавил фамилията и от това, което се случи на шестте жертви от Нови Искър. Заради такива случаи няма по какъв начин да скърбя, че съм избрал следователската специалност.
- Имате ли професионална фантазия?
- След няколко месеца ще навърша 54 години, които са задоволителни, да си направя някаква професионална равносметка досега. Както загатнах нагоре започнах работа като следовател през далечната към този момент 1993 година Бил съм началник на три районни следствени служби в столицата, работил съм в престъпния и стопанския отдел на Столичното разследване. През 2007 година бях определен с квалифицирано болшинство от Народното събрание за контрольор в първия състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, а през 2012 година Народното събрание ме избра за член на самия Висш правосъден съвет. Впоследствие завоювах конкурс и станах следовател в Национална следствена работа, на която сега съм заместник-директор. Така че в моята специалност в персонален проект съм постигнал съвсем всичко. Предизвикателство сега за Националното разследване ще бъде работата по делата на европейската прокуратура, както и по други каузи с огромна фактическа и правна трудност, които u се разпореждат за следствие.
Ясен Тодоров е магистър по специалностите “Право ”; “Охрана на публичния ред и битка против престъпността ”; “Спортна публицистика ” и “Нова българска история ”. От 1993 година до 2007 година е следовател в Столична следствена работа. През идващите 4 година е контрольор в Инспектората към Висш съдебен съвет. От 2012 година до 2017 година е член на Висш съдебен съвет и ръководител на Етичната комисия, а година по-късно става следовател в Националната следствена работа. От декември м. година е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, с три деца.
Източник: " Труд "
Престъпници ни нападат от вътрешната страна, хакери - извън. Така малко може да се опише ситуацията, в която живее през последната година така и така интонации от пандемията и инфлацията българин. Резкият скок на битова престъпност и възраждането на остарели групировки, надали е инцидентно. Бандити всеобщо вербуват служители на реда, на улиците беснеят дрогирани водачи. Върху кого лежи отговорността за вихрещата се престъпност и какъв е методът да бъде овладяна? Отговори на тези въпроси търсим от зам.-директора Националната следствена работа Ясен Тодоров.
- Г-н Тодоров, в събота хакери нападнаха уеб страниците на Президентството и няколко институции. Докъде стигна следствието?
- По случая работи новосъздаденият отдел „ Киберпрестъпления “ към Националната следствена работа. След привършване на следствието ще бъде известена обществеността за резултатите от него. Сега не мога да кажа нищо съответно.
- Какво става в България - престъпността се вихри, както от дълго време не бяхме виждали?
- Още преди година и половина при ваши сътрудници в електронни медии предупреждавах, че непрестанните офанзиви от страна на управлението на Министерство на вътрешните работи към прокуратурата ще доведат единствено и само до взрив на престъпността. Като прибавим към това и некоректното отношение към изявени експерти вътре в системата на Министерство на вътрешните работи, и то по политически аргументи, може да разберем за какво мотивацията за работа измежду чиновниците на вътрешното ведомство внезапно е спаднала. Съвсем съзнателно управителни фрагменти от Столична дирекция на вътрешните работи бяха унижавани, като бяха изпращани на турската граница в горите на Странджа. Както виждаме, това нито усъвършенства криминогенната конюнктура в столицата, нито пресече мигрантския поток от югоизток.
- Може би следствието и прокуратурата не вършат задоволително?
- На българските жители би трябвало да е ясно какъв е механизмът за битка с престъпността и коя институция каква роля има в нея. Разкриването и предварителната защита на престъпността са главно обвързване на Министерство на вътрешните работи. Прокуратурата и следствието се включват на идващ стадий и работят с материала, който им е подаден от Министерство на вътрешните работи. За страдание през последната година и половина управлението на Министерство на вътрешните работи генерираше само кавги и използваше ресурсите на ведомството за кавга с политически съперници. А някои следствия несъмнено бяха саботирани. Като образец мога да дам отдръпването на проверяващите служители на реда от работата им по делата, следени от профилираната прокуратура.
- Как работи Националната следствена работа с Министерство на вътрешните работи?
- Аз от близо 30 години работя със чиновници на Министерство на вътрешните работи и декларирам, че с множеството от тях следователите нямат професионални и личностни несъгласия и координацията сред нас като цяло е доста добра. Проблемът в връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата идва от политическото управление на вътрешното ведомство, което непрестанно и по всевъзможни мотиви се пробва да нападна държавното обвиняване, а това, за жалост, е от изгода единствено за престъпността. Следователите и прокурорите са наясно, че без помощта на Министерство на вътрешните работи и ДАНС тяхната работа изначално е обречена на крах. Поради това не може да се приказва за „ война “ сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, тъй като за нея са нужни две воюващи страни, а прокуратурата и следствието не са такива. Ръката за положително съдействие от наша страна е подадена към изпълнителната власт, в частност към Министерство на вътрешните работи, и единствено от тях зависи дали ще я одобряват.
- Повлия ли закриването на спецправосъдието върху взрива на тежки закононарушения, каквито виждаме през последните месеци?
- Според мен закриването на профилираното правораздаване беше голяма неточност. В кратковременен проект това най-вероятно ще докара до неуспех по доста от делата в правосъдна фаза и по досъдебните производства, което ще помогне на не един и двама причинители на закононарушения да избегнат наказателната отговорност. В по-дългосрочен проект следствията ще са още по-пагубни, тъй като към този момент няма да има централизирани прокурорски и правосъдни структури, профилирани в битката против проведената престъпност, тероризма и корупцията. Вероятно ще станем очевидци на възраждаща се проведена престъпност в обособени райони на страната, против която страната няма да може да даде съответен и първокласен отпор. Закриването на профилираното правораздаване ще окаже и извънредно демотивиращо влияние върху всички магистрати, които за в бъдеще ще би трябвало да се занимават с този жанр закононарушения.
- На кого пречеше спецправосъдието? Ако - на мафията, значи ли това, че тя победи?
- За огромно страдание изводът е тъкмо подобен. Когато в правната комисия на Народното събрание, се обсъждаше законопроектът за закриване на спецправосъдието, всички настоящи магистрати се опитваха да убедят народните представители, че този законодателен акт ще е доста неверен и ще от изгода единствено на проведената престъпност. Отговорът обаче на националните избраници от ръководещото болшинство беше, че те са взели политическо решение и никакви причини не са в положение да го трансформират. Беше изказана и неуместната теза, че в България няма проведена престъпност и заради това няма потребност и от спецправосъдие. По този мотив аз в няколко телевизионни студия молих гласуването на този законопроект да бъде поименно, с цел да може след време българското общество да търси персонално отговорност на тези, които с гласа си поддържаха взрива на престъпността, на който ставаме очевидци сега.
- Всеки ден дрогирани водачи провокират тежки произшествия. Защо никой не търси от кое място те купуват опиатите?
- Това е извънредно обоснован въпрос, който в последно време доста обсъждаме с сътрудници адвокати. По данни на Министерство на вътрешните работи, изнесени в общественото пространство, всеки трети лидер в столицата кара след приложимост на опиати, което значи, че пазарът на тези неразрешени вещества мощно се е увеличен. Както споделих нагоре, предварителната защита и разкриването на престъпността са от изключителната подготвеност на органите на Министерство на вътрешните работи. Явно оперативната активност в региона на битката с разпространяването на опиати сега не е на нужното равнище, с цел да виждаме това, което се случва освен в столицата, а и в цялата страна.
- Излезе информация, че Георги Семерджиев, който умъртви две млади дами на пътя, е предпазен очевидец. Това беше опровергано, само че за какво хората считат, че предпазените очевидци са недосегаеми и могат безнаказано да правят закононарушения?
- Възможно е Семерджиев да е бил очевидец по някое наказателно произвеждане, само че не мисля, че е имал статут на предпазен очевидец. В България няма категория лица, които да се употребяват с безспорен наказателно-правен имунитет, т.е. - в никакъв случай да не дават отговор за вероятно осъществени от тях закононарушения. Както стана ясно от решение на Конституционния съд, няма спънка да се води наказателно произвеждане против основния прокурор. Няма спънка да се водят наказателни производства и против народни представители при съблюдаване на изискванията и процедурите, планувани в закона.
- Трябват ли промени в законодателството за закононарушения на пътя и какви? Завишаването на плануваните санкции би ли постигнало предпазен резултат?
- Моето персонално мнение е, че завишаването на типа или размера на наказването нямат подобен предпазен и възпиращ резултат, какъвто поражда знанието и убедеността у хората, че всяко осъществено нарушаване или закононарушение ще бъде осъдено. След съдбовния случай на бул. „ Черни връх “ аз персонално открих един законодателен пропуск в нормата на член 343 алинея 3 от Наказателния кодекс (НК) и съм направил предложение до една от парламентарните групи в 47-ото Народно заседание, в случай че е съгласна с мен, да започва съответната процедура за изменение и допълнение на този текст от закона, с която да се разшири приложното поле на единия от квалифициращите признаци на състава на закононарушението по член 343 алинея 3 от Наказателен кодекс. Такъв законопроект беше импортиран навреме в 47-ото Народно събрание (още на 11 юли т. г.). Запознах с него и народни представители от ръководещото болшинство, само че за жалост управлението на правната комисия не направи нищо, с цел да бъде придвижен законопроектът по-бързо и той не можа да стане закон. По същия метод повече от две години отлежават в Народното събрание предложенията на основния прокурор, свързани с закононарушенията по превоза.
- Къде стои България по правосъдие в Европа? Къде сме по корупция спрямо другите европейски страни?
- Едва ли има точни и справедливи индикатори, по които да бъде направена такава параленост. Със сигурност административното ни правосъдие е на едно от челните места в Европа, в случай че не е и на първо. Трайна е и наклонността през последните години процентът неоправдателни решения по импортирани от прокуратурата в съда актове да надминава 95%, което приказва за високото качество на прокурорската работа. Корупцията, както прочее и престъпността, са обществени феномени, които в никакъв случай не могат да бъдат изкоренени напълно. Стремежът на всяка страна обаче би трябвало е да сведе и двете феномени до най-малко.
- Как решихте да станете следовател и не съжалявате ли в този момент?
- Като всяко малко момче от моето потомство и аз се увличах от престъпни филми и от футбол. След завършването на междинното ми обучение бях колеблив точно в тази тенденция - дали да аплайвам „ спортна публицистика “ или „ право “. В последна сметка взех по-прагматичното решение и след това се насочих към следователската специалност, за което ни минимум не скърбя. Започнах професионалния си път към средата на 90-те години на предишния век, тъкмо при започване на така наречен „ либерален преход “, когато престъпността беше в разгара си. Тогава в тогавашната Втора районна следствена работа в София имах удоволствието да работя с сътрудници, с които бяхме като едно семейство. Някои от тях още са следователи, други станаха съдии, прокурори, юристи, само че всички те се употребяват с висок престиж и имат доста добра професионална известност. А аз в това време реализирах и другата си детска фантазия, като преди няколко години приключих магистратура по „ спортна публицистика “ в Софийския университет, въпреки че надали в миналото ще практикувам тази специалност.
- Кой е най-интересният случай, с който сте се сблъсквали?
- За близо 30 години професионален стаж съм се сблъсквал с безчет човешки ориси. Трудно ми е да отлича съответно някой случай, само че може би би трябвало да загатна един. Ако помните, в навечерието на 2018 година в Нови Искър беше осъществено шесторно ликвидиране. Убиецът се споделяше Росен Ангелов. Няколко дни по-късно на служебния ми телефон се обади жена, която незабавно разпознах по присъщия глас, въпреки че несъмнено не я бях чувал близо 20 години. Тя беше жертва на обезчестяване от страна на същия Росен Ангелов през далечната 1997 година Тогава аз водех следствието, което приключи със седемгодишна неоправдателна присъда за него. След близо 21 години тази жена ми се обади, с цел да ми благодари, че съм избавил фамилията и от това, което се случи на шестте жертви от Нови Искър. Заради такива случаи няма по какъв начин да скърбя, че съм избрал следователската специалност.
- Имате ли професионална фантазия?
- След няколко месеца ще навърша 54 години, които са задоволителни, да си направя някаква професионална равносметка досега. Както загатнах нагоре започнах работа като следовател през далечната към този момент 1993 година Бил съм началник на три районни следствени служби в столицата, работил съм в престъпния и стопанския отдел на Столичното разследване. През 2007 година бях определен с квалифицирано болшинство от Народното събрание за контрольор в първия състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, а през 2012 година Народното събрание ме избра за член на самия Висш правосъден съвет. Впоследствие завоювах конкурс и станах следовател в Национална следствена работа, на която сега съм заместник-директор. Така че в моята специалност в персонален проект съм постигнал съвсем всичко. Предизвикателство сега за Националното разследване ще бъде работата по делата на европейската прокуратура, както и по други каузи с огромна фактическа и правна трудност, които u се разпореждат за следствие.
Ясен Тодоров е магистър по специалностите “Право ”; “Охрана на публичния ред и битка против престъпността ”; “Спортна публицистика ” и “Нова българска история ”. От 1993 година до 2007 година е следовател в Столична следствена работа. През идващите 4 година е контрольор в Инспектората към Висш съдебен съвет. От 2012 година до 2017 година е член на Висш съдебен съвет и ръководител на Етичната комисия, а година по-късно става следовател в Националната следствена работа. От декември м. година е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, с три деца.
Източник: " Труд "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ